Пътувам в междуградски автобус и още преди да съм си купил билет имам намерението да се запозная с човека на седалката до мен. Подчертавам, без значение от пола... Уви не се получи така, както го бях замислил. Защо ли!? Пътника до мен говореше почти час по телефона... Няма лошо може би е ..."бизнесмен" :).
  Поглеждам към отсрещната седалка: двама непознати мъжът - спи, а момичето не може да се отлепи от телефона си (игрички и разбира се фейсбук). Надигам се малко и оглеждам хората в автобуса никой с никого не говори (освен ако не се познават).
 По-голямата част от пътниците бяха все млади хора, които със сигурност имат профил в някоя социална мрежа. Каква ирония, нали!? Изглежда, че е по-лесно да се сприятелиш с някой от "остров Тамбукту" и да имаш десетки приятели в интернет - които никога няма да срещнеш лично - отколкото да се запознаеш с човека до който ще пътуваш в следващите 3-4 часа!
 Замислих се колко прители имам - и не говоря за колеги или съученици!?
 Можем ли изобщо да общуваме правилно или сме изгубили способността си да се сприятеляваме? Кога запоследно се запознахте с нов човек?
 Колко приятели имате? (с изключение на колеги, бизнес-партнъори и съученици).     Дефектен ли съм или съм част от едно общество, в което всеки е затворен в своята черупка и не допуска никой до себе си...?